Разликата между двамата претенденти от 11 процента попада точно "на ръба". Социологическите анкети прогнозираха отдалечаване между 9 и 14 процента. Ако се беше получила 14-15 процента разлика, щях да ви кажа определено, че Плевнелиев печели. Ако беше 9 процента, щях да прогнозирам, че той ще загуби, тъй като в резерв стоят гласове на ДПС избиратели. Но при 11 процента прогнозата е трудна.
Не е ясно каква мобилизация ще направи ДПС, още по-неясно е как ще постъпят избирателите на Меглена Кунева и дали те въобще ще гласуват. Прибавям и колебливата позиция на десните лидери: единият призовава да се гласува за Плевнелиев, другият - да се гласува по съвест – всичко това отразява фундаменталното колебание на десния избирател: дали Борисов, когото не обича заради недемократичното му управление, или Калфин, когото не понася заради това, че олицетворява основния политически противник.
И все пак си мисля, че Плевнелиев ще спечели.
Друг е въпросът дали това не води до концентрация на власт. А концентрацията на власт е опасна при всяко управление независимо в коя част на политичесикя спектър е то. В конкретния случай владеенето на цялата власт е неадекватно на идейно-политическото присъствие на Бойко Борисов на българската сцена. Неговата сила се измерва реално с около една трета от българските гласове. Да вземеш цялата власт с една трета е лошо за самия него. Той ще отговаря за всичко, а това ще създаде предпоставки за корозиране на управлението и ще ускори слизането от власт.
Иначе тези избори показаха, че и в големите общини вече протича онзи процес, който доскоро се наблюдаваше в по-малките, а именно: вотът става все по-непартиен, като местни партии, обединения, кланове, мафии дори стават основни играчи. Навремето нещата навсякъде бяха като в София – сега само в София вотът е ясен политически: някога избирателите се деляха на сини и червени и съотношението се отразяваше и на местните избори. Постепенно обаче в малките градове престана да има значение дали централно печели ГЕРБ или СДС, а към кой клан или бизнес обединение принадлежиш. Този процес най-силно се прояви преди 4 години в Несебър, където БСП, СДС, ГЕРБ се оказаха на четвърта, пета позиция, а напред излязоха всевъзможни коалиции на местни интереси.
Сега виждаме тази тенденция вече на ниво окръжни градове. В почти половината общини – според данните, с които разполагам, делът на БСП и ГЕРБ е по-малко от половината. Мога да добавя и сините – като идейна формация. И това е най-отчетливият белег на тези избори. Вотът става все по-малко идеен. С изключение на София, където изборът си остана политически - тук ГЕРБ, БСП и Синята коалиция вземат близо 80 но сто от гласовете.
|
