На тези избори имаше рекорден брой сигнали на граждани, които неправомерно не са били допуснати да гласуват за местна власт. Обяснението, което са получили, е че не фигурират в избирателните списъците, защото институциите са убедени, че те живеят зад граница.
В много от тези случаи хората са се върнали от чужбина преди години, никога не са сменяли настоящия си адрес и не са декларирали промяна пред общинските администрации, а и са подновили сменили документите за самоличност, при което отново са обявили, че живеят в България.
Въпреки тези сигнали, директорът на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) Иван Гетов твърди, че няма проблем в системите, а и при всяко разминаване данните се коригират. В интервю за БНР той оспорва твърдението, че голяма част от отписаните за местния вот граждани са извадени неправомерно от списъците. Според него "голяма част е относителен термин... жалбите са няколкостотин, което означава, че това са промили". По думите на Гетов проблемът е в това, че някои от гражданите не са спазили закона за гражданската регистрация, а други са се забавили.
По-рано днес министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, на чието подчинение е служба ГРАО, призна, че има неправомерно отписани хора от избирателните списъци. По думите й вина за това има системата за гражданска регистрация и би трябвало да се променят Законът за гражданската регистрация и Изборният кодекс. Павлова съобщи, че проверката, разпоредена от премиера Бойко Борисов преди първия тур на изборите, е показала, че 12 хиляди души са били отписани неправомерно. Пратено е официално писмо до кметовете да проверят и да впишат тези хора, докладва тя.
Пред БНР Иван Гетов напомня още, че тези проблеми не могат да се поправят за балотажа в неделя - срокът за корекции в списъците, които гражданите могат да поискат, е изтекъл на 15 октомври и повече промени не се правят.
Шефът на ГРАО заявява още, че дирекцията няма намерение да прави анализ на свършената работа и на допуснатите пропуски. Аргументът му: "Ние не анализираме, нямаме тези функции".
Дневник публикува пълният текст на интервюто:
Водеща: На какво се дължат грешките в избирателните списъци и защо българи, живели преди време в чужбина, не успяха да гласуват, въпреки че постоянният им и настоящ адрес е български, и то повече от 4 месеца. За повече информация потърсихме Иван Гетов, шефа на службата ГРАО.
Иван Гетов: Няма проблеми в системите. Има стиковка между системите и системите ежедневно обменят информация - когато се получи разминаване в данните в системите на МВР, на гражданската регистрация в общинските служби и на ГРАО, всичко се коригира.
Съгласно чл. 64 от избирателния кодекс от избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес през последните 4 месеци преди датата на произвеждането на изборите извън Република България. Това изискване за първи път влиза в сила за тези местни избори и затова много хора останаха, така, меко казано, изненадани от неговото действие и влизането им в тези списъци. Много голяма част от всички онези жалби и сигнали, които са подадени в законно установения срок, а той беше до 15 октомври, за коригиране на записите в избирателните списъци са разгледани, всеки един конкретен случай, и голяма част от тях са отстранени. Много малка част останаха отново в забранителни списъци поради обективни причини.
Водеща: Една голяма част от хората обаче казаха, че от години вече постоянно живеят в България, но не са успели да се открият в списъците за гласуване и са попаднали в забраниятелния списък, за който споменахте.
Ив. Гетов: Голяма част е относителен термин. Искам да ви кажа, че за 7 милиона записа, които фигурират в избирателните списъци, 1 процент са 70 000, а жалбите са няколкостотин, което означава, че това са промили. Така че в това отношение, разбира се, винаги ще има хора, които ще бъдат засегнати от условията за критерии по отношение на избирателни права. Случаите са различни. Някои не са спазили изискванията на Закона за гражданската регистрация, други са се забавили в сроковете и т.н. Конкретните случаи се разглеждат.
Водеща: Кои са най-честите случаи?
Ив. Гетов: Не мога да ви кажа, статистика не водим в това отношение. Нищо не обобщаваме, корекциите стават в общинските администрации, всеки един случай се разглежда, така че... Там, където има пропуски, може да има пропуски и в системата, те се коригират.
Водеща: Тези хора, които не са успели да гласуват на първи тур, защото не са се открили в избирателните списъци, могат ли сега, между първи и втори тур, да подадат заявление и на втори тур да упражнят правото си на глас?
Ив. Гетов: Всички онези, които са намерили някакви некоректни записи в избирателните списъци за обявяване, които бяха от 12 септември на необходимите места, достатъчно добре разположени, имаха право до 15 октомври да корегират тези си записи. Срокът е изтекъл и всички онези, които не са го спазили, няма как да го спазят оттук нататък. Всички тези, които са направили това нещо, са коригирани и са влезли в избирателните списъци. Избирателните списъци за втори тур ще бъдат като тези за първи тур.
Водеща: Все пак вие в ГРАО направихте ли някакъв анализ на свършената от вас работа и откривате ли някакви пропуски, които сте допуснали?
Ив. Гетов: Ние не анализираме, нямаме тези функции. Ние сме изпълнители на Закона за гражданската регистрация, който ни задължава да регистраме абсолютно всяка една адресна регистрация, където и да стане тя.
Водеща: При положение, че толкова много хора отпаднаха от списъците, все пак?
Ив. Гетов: За първи път е това и това не е толкова много, защото такова условие имаше и при евроизборите. Там бяха около 300 000, сега са около 440-450, не е кой знае каква разликата. Но за първи път се фокусира този интерес при местните избори.
|
