Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": ГЕРБ не спечели вот на доверие | Добавена: (2011-10-25 20:00:05)   

- На втория тур ще има по-ниска активност и силно оспорвана надпревара Плевнелиев - Калфин - Гласуването в неделя не беше и наказателно - От опонентите на ГЕРБ зависи дали ще има една доминираща партия - Сега няма еднозначен отговор ще реши ли Доган тези президентски избори - Формация на Кунева би търсила място в центъра Можем ли да се съгласим, че на тези избори правителството на ГЕРБ спечели вот на доверие, както каза вицепремиерът Цветан Цветанов, ако разгледаме резултатите заедно с организацията на гласуването и броенето на бюлетините? - Всички избори в средата на мандата, независимо от вида си, са вот, който измерва доверието към управляващите. Но като имаме предвид резултатите от първия тур на президентските и местните избори, определено не бих се съгласила с извода, че ГЕРБ печели вот на доверие. Кандидатът им за президент Росен Плевнелиев спечели 40% в първия тур, или малко над 1.3 млн. гласа. Те обаче са с 360 хиляди по-малко в сравнение с гласовете на ГЕРБ от 2009 г., т.е. налице е, макар и лек, отлив. Освен това с 40% подкрепа кабинетът не би успял да оцелее в процедура по вот на доверие в парламента. Анализът на резултатите от изборите за кмет в областните центрове показва, че на първи тур ГЕРБ са спечелили кметските места в четири областни града, а в 17 им предстои да се явяват на балотаж. Само в 10 от тези 17 общини обаче техният кандидат за кмет води пред конкурента, с който ще се състезава на втори тур. Такъв резултат аз не бих определила като вот на доверие. Същевременно не откривам и основания да бъде смятан за наказателен вот. Протестният вот обикновено е съпроводен с висока избирателна активност и по-консолидирана подкрепа за конкурентите на управляващите – условия, на които резултатите от проведения първи тур на изборите не отговарят. Все пак управляващата партия затвърди и дори засили позициите си в местната власт, има сериозни шансове и за президентската, а парламентарно представените партии изглеждат с още по-отслабени позиции. Налага ли се модел с една доминираща партия? Има ли основания в твърдения като това, че се формира нов двуполюсен модел - ГЕРБ срещу БСП? - Да, на пръв поглед единствено БСП и нейните кандидати успяха да постигнат по-силна консолидация на избирателите си срещу ГЕРБ. Ивайло Калфин получи с около 187 хиляди гласа повече от гласовете на БСП през 2009 г., което формално бележи подобрение на влиянието в национален мащаб. Социалистите обаче отстъпват значително от позициите си в местната власт както на равнище кметове, така и в общинските съвети. Затова на този етап съм по-склонна да приема, че се очертава тенденция към налагане на модел с една доминираща партия. Най-малко ГЕРБ полагат сериозни усилия в такава посока. От опонентите му зависи дали ще удържат на този процес или не. Какво показа представянето на ДПС? Срина ли се наистина митът за монолитната партия? - Представянето на ДПС можем да оценим, след като бъдат публикувани окончателните резултати от местните избори и се направи анализ на резултатите във всички общини, включително по-малките, където традиционно са съсредоточени позициите му. За срив в мита за монолитната партия едва ли можем да говорим, но определено има пропукване. Пряк индикатор за това е подкрепата за Касим Дал и неговите политически партньори. Мария Капон получи гласовете на 8% - 9% от етническите турци. Кандидати за кметове и листи за общински съветници на Единната народна партия в традиционно управлявани от ДПС общини конкурират силно позициите на движението. Такива са например общини като Дулово и Главиница в Силистренска област, Самуил и Цар Калоян в Разградска, част от общините в Кърджалийско, където ЕНП отнема между 5% и 10% от вота на ДПС. Може ли и този път Доган да реши президентските избори? Въпреки твърденията на лидера на ДПС, че на първи тур избирателите не са били мобилизирани, данните сочат, че Ивайло Калфин е взел доста гласове в смесените райони. Възможно ли е да се окаже, че движението не може да даде много повече и е напразна надежда на левицата за голям прилив на гласове оттам? - Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Да, Ивайло Калфин получи гласовете на половината от избирателите на ДПС. За да преодолее разликата с Росен Плевнелиев обаче, той се нуждае от повече от другата половина от гласовете на движението. Трябва също да имаме предвид факта, че са възможни различни трансформации на гласове, което поставя допълнителни неизвестни. Така например какво ще се случи с етническите турци, подкрепили Росен Плевнелиев в първия тур? Става въпрос за около 65 000 гласа, които не е ясно ще гласуват ли във втория тур и ако да – за кого. Каква роля ще играе избирателната активност на президентския балотаж? И каква очаквате да бъде след решените на някои места кметски избори и след затрудненията при гласуването? - Не очаквам по-висока активност във втория тур, дори допускам част от гласувалите в първия да не участват в неделя. По-ниската активност сближава позициите на двамата претенденти и ще направи надпреварата силно оспорвана. ДСБ вече обеща подкрепа на Росен Плевнелиев, а СДС "позволи" на избирателите да гласуват по съвест. Това ще  помогне ли и как на кандидата на управляващите? Възможно ли е чрез представянето на Плевнелиев ГЕРБ да привлече още традиционни избиратели на старите десни партии? - По-скоро не. Възможностите за отлив от старите десни партии към ГЕРБ бяха значително по-големи преди две години. Подкрепата за ДСБ и СДС към момента е свита до ядрата от най-твърдите им симпатизанти, които, дори и разочаровани от партиите си, трудно биха се преориентирали както към ГЕРБ, така и към подкрепа за Росен Плевнелиев във втория тур. Нагласите на сините симпатизанти за балотаж Плевнелиев – Калфин са поляризирани. Мнозинството от тях заявяват, че въобще няма да гласуват и само една четвърт обмислят възможността да подкрепят Росен Плевнелиев. Какви преливания на гласове за президентския балотаж могат да се очакват? - По-ясните трансформации към момента са, че привържениците на "Атака" са склонни да се ориентират към подкрепа  за Росен Плевнелиев, а на ДПС – към Ивайло Калфин. Най-любопитно, разбира се, ще бъде поведението на избирателите на Меглена Кунева. Както показваха и проучванията преди изборите, тя привлича хора и отдясно, и отляво. Аз допускам, че този политически разнороден профил ще се поляризира на втория тур. Очаквам, че двамата претенденти ще привлекат по около една трета от избирателите на Кунева, а последната една трета от тях просто няма да гласуват. Има ли основания да се смята, че Меглена Кунева, която се яви като независима и се класира трета на президентските избори, направи заявка за нова политическа сила и къде би могла тя да се позиционира? - Да, има основания да се смята, че има такава заявка, макар все още да няма официална позиция по въпроса. Като се има предвид партийната обвързаност на Кунева с НДСВ, изказваните от нея през последните месеци политически позиции, а и профилът на симпатизантите й предполагам, че би се опитала да се позиционира в центъра. Това е желана, но доста трудна политическа позиция. Не една политическа формация е имала амбиции към центъра през последните години, но нито една не успя да се задържи по-устойчиво там. Как оценявате представянето на Волен Сидеров и на "Атака"? Какво означава петото място в президентските избори на Стефан Солаков? Отслабва или се задържа на същото ниво националистическият вот? - Представянето на Волен Сидеров и "Атака" в тези избори съответства напълно на установяваната през последните две години тенденция на отслабнало доверие в партията и нейния лидер. Потенциалът на националистическия вот се запазва на равнището от около 5 на сто от общия брой избиратели, но Волен Сидеров вече не е факторът, който го консолидира. На тези избори националистическият вот се фрагментира и резултатът на Стефан Солаков е едно от доказателствата за това. Срещна ли "Алфа Рисърч" проблеми при анкетирането, особено при exit poll? Имаше ли страх у хората, заради който да не искат да участват в проучвания? - Проблемите при проведения от нас exit poll бяха малки и причинени предимно от организацията на изборния процес като цяло. Делът на отказите за участие в проучването бе в рамките на около 25 на сто, но не бих казала, че той е мотивиран единствено от страх у хората да отговарят. Може би част от отказите се дължат на страх, но също така и на изнервеност на избирателите от чакането по опашки и бавна работа на секционните комисии. Проблемът с отказите на хората да участват в проучванията е важен за нашата работа, но за мен далеч по-сериозен е проблемът с отказа да гласуват на вече отишли до секциите избиратели. Смятам това за изключително лош показател за организацията на изборите процес, който е на път да дискредитира изключително важен демократичен механизъм като изборите. Вашите прогнози за първия тур бяха точни, но все пак изненада ли ви нещо? - Резултатите потвърждават предварителните ни прогнози. И избирателната активност, и подкрепата за отделните кандидати са в рамките на очертаното в проучванията на "Алфа Рисърч" равнище. Така че не бих казала, че бяхме изненадани от нещо.

Източник dnevnik.bg

Споделете тази публикация...