Политолози за кризата в "Синята коалиция" | Добавена: (01 сеп 2011, 17:35)   

Играта на нерви между двете партии в "Синята коалиция" - СДС и ДСБ, загрубя и ден преди крайния срок за обща регистрация за участие в президентския вот наесен все още не е известно дали партиите на Мартин Димитров и Иван Костов ще излязат с единна кандидатура за държавен глава. Днес СДС се регистрира за участие в президентските избори в коалиция, която не включва партньорите им ДСБ. Миналата седмица СДС подписа споразумение с новото ОДС ("Радикали" на Евгений Бакърджиев, "Гергьовден" на Любен Дилов, ССД на Стефан Софиянски и Демократическата партия на Александър Праматарски) за подкрепа на кандидата им за президент Румен Христов. "Дневник" попита  политолозите Румяна Коларова, Огнян Минчев и Татяна Буруджиева разчитат процесите в дясното политическо пространство. Румяна Коларова: Много ме е страх да си помисля какво се случва. Най-лошите кошмари се сбъдват. Омразата, която беше стаена в "Синята коалиция", изплува на повърхността. Ако трябва да го опиша без термини: Най-накрая Стефан Софиянски загложди кокалите на СДС. Ако се върнем към биографията на актуалните участници в днешните събития Софиянски, Евгений Бакърджиев, Любен Дилов, ще открием връзка и с кандидат-президента на десницата Румен Христов. Тайната среща в президентството преди десетина години за свалянето на Иван Костов се случва сега.  Тогава се срещат Бакърджиев и Софиянски по покана на Румен Христов. Това днес е реалното й продължение. За СДС това е връщане на онази коалиция, катастрофалната коалиция на десните за 40-ото Народно събрание. Сегашното младо поколение в СДС явно не осъзнава какво се случва и не си спомня за предателството на дясното тогава. Последиците тепърва ще се видят. Всички знаем, че на Румен Христов му е обещана подкрепа от ДПС. Това е най-рационалното обяснение. Всичко останало би означавало, че СДС е станало жертва, защото в подкрепата на Доган, макар и безчестна, може да се открие разум. Иначе старите политици на дясното просто практикуват политически вампиризъм, който ще нарани СДС. Т.нар. широко дясно обединение по-скоро допълнително улеснява работата на ГЕРБ на изборите. Това е допълнителна ерозия на дясното. Присъединяването към СДС на онези партии без антикорупционна политика е неприлична фраза. Аз не съм чула ОДС с политиците от миналото да е подкрепило една антикорупционна кампания, подобно на ДПС. До днешната ситуация се стигна, защото СДС още се дели на хора, които мразят Иван Костов и не. Омразата е най-силното и живо чувство в партията на Мартин Димитров. Няма как една подкрепа от ДПС да няма позитивен резултат, защото, ако те се съберат 300-400 хил. гласа за Румен Христов, няма значение дали той ще победи. От друга гледна точка не знам след това дали дясното ще спечели или загуби от това свое решение. Това ще покаже една лична амбиция, в която аз не виждам нищо конструктивно. То ще е конструктивно за ДПС, защото ще се върне към дясното, но не и за самото дясно. Огнян Минчев: Има вътрешни процеси на разцепление в десницата, които не са започнали от вчера. Хазартното решение да се проведат предварителни отворени избори доведе до победа на едната страна за кандидат-кмет на София в лицето на Прошко Прошков (ДСБ) и претендент за президент Румен Христов (СДС). При такъв вот винаги има един победител. По-удачно беше да се постигне споразумение между лидерите на партиите. Сега и Прошков, и Христов се ползват с по-малка подкрепа, отколкото ако бяха избрани по втория начин. Вътрешнокоалиционното съперничество води до постоянни опити от двете партии за минаване с едни гърди напред. СДС се опитва да води основната роля в остатъчното дясно, да прави някакви опити за обединение. След като СДС подписа споразумението за подкрепа на Румен Христов с т.нар. ОДС, партията на Мартин Димитров се постави в ситуация на посредник. ОДС и ДСБ обаче не са в състояние да общуват пряко. Проблемът там е в достатъчно силните междуличностни конфликти. Тактическите игри на СДС водят до нови конфликти, чиито последствия ще бъдат по-големи, отколкото събраните допълнително гласове, незабележими гласове, от ОДС. Очевидно е, че всички страни на лидерско равнище имат своята отговорност, което на практика означава самобламиране на дясното пространство. Не е ясно какво точно е предизвикало тази ситуация. Известно е, че заиграването с тези остатъчни лидери на стари партии, част от които са в ОДС, има своята връзка с това крило от СДС на Пламен Юруков, Цонев, Христо Бисеров. Връзката с ДПС. Иван Костов и ДПС обаче са некоалирируеми реалности. Не мисля, че ще има драматични последствия за цялото политическо пространство. Десните партии са остатъчна десница, въпреки че нейното поведение в Народното събрание е важно - и в комисиите, и на трибуната... Тази парламентарна конструкция е на път да се разпадне и да загуби качествени експерти от предната линия на "Синята коалиция". А за търсената широка коалиция от ОДС какво да кажа. Каква е тази широчина на Софиянски, на Бакърджиев, Дилов... освен те и семействата им, върху какво се държи тази широчина. Татяна Буруджиева На пръв поглед се случва възстановяване на старото СДС, но без Иван Костов. Завършва се цикъла от 2000 г., когато Костов се отцепи и повлече останалата десница, а след това се търсеше отново обединение. По-детайлен поглед обаче показва, че новата коалиция на СДС се ориентира към следващите парламентарни избори през 2013 г. След 2000 г. постоянно стоеше въпросът за връщане на старото СДС, но възможно ли е разцепената десница да се обедини, както в миналото като кауза от прехода. Тогавашната кауза срещу комунистите не може да е убедителна сега. Какво ще се получи - тепърва предстои да видим дали ще е стабилно обединение, трябва да се покажат политиките. Със сигурност е друг тип заявка за обединение. Още 2 години ще видим как ще се впише Иван Костов в този процес - до следващите избори за парламент. Засега не мога да си представя, че ще се разпадне парламентарната група на "Синята коалиция". Това е и ключът на Костов. Влизаме обаче във фаза, в която по принцип дясното се разпада, конфигурира и обединява едновременно. Това ще повлияе неизбежно и върху лявото пространство. Десните партии дава заявка за друг тип структуриране на пространството си. Като цяло и партийната система е в криза и всяко по-сериозно движение неизбежно оказва влияние и върху другите.

Източник dnevnik.bg

Споделете тази публикация...