Destructive Creation: Изобразихме българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра | Добавена: (14 сеп 2011, 15:43)   

Кои сте вие? Колко сте? Разкажете за себе си. B: Ние сме колектив от 9 души и се наричаме Destructive Creation. Аз примерно уча история, но всички се занимаваме основно с изкуство. А: В цялото нещо участваха хора, които рисуваха, и такива, които не рисуваха, но помагаха по всякакъв друг начин. За мен – завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия, през втората година ще се насоча към архитектура. D: В общи линии всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство. Аз заминавам скоро за Холандия, за да уча анимация. S: Да, и аз уча анимация в Холандия. За самия проект – четирима души рисуваха, а трима наблюдаваха за минувачи и хора, които можеха да ни провалят акцията. Всичко продължи около 30 минути. I: Аз уча в университет в Западна Европа, тази година завърших фотография, предстои ми да се насоча към медиите и комуникацията. Основно се занимавам с фотография и други форми на изкуство, освен това се интересувам от артистичен вандализъм. Q: Аз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване. Предстои ми да кандидатствам с илюстрация в университет в Холандия. Вълнувам се от всякакъв вид изкуство. На по колко години сте? D: Грубо казано, всички сме на средно 20 години. От 17 до 21. Какво ви провокира да осъществите този проект? D: Основното нещо, което ни провокира, беше, че доста хора се обявиха в защита на разрушаването на този паметник. Всички знаем, че оскверняването на паметник е нещо лошо, но според нас това място отдавна е загубило стойността си на паметник… Q: Да не забравяме, че под него няма гробове на герои. Просто са останали някакви войници с вдигнати пушки в центъра на столицата. Мисля, че резултатът на това, което направихме, е доста по-добър от решението да го бутнат. Много хора казаха "браво" само защото е направено нещо с този паметник, а не е съборен. B: Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни. Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои. Искам моите деца да израснат вдъхновявани от герои с български фамилии. Защо избрахте именно Паметника на Съветската армия – има и други символи на комунизма в София? Q: Той за нас не е символ на комунизма. D: Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи. Q: Нали точно това се случи с мавзолея. Каква беше идеята да замените образите на съветските войници с герои от масовата култура? D: Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци. I: Принципно ни провокира точно голямата палитра от мнения, които акцията можеше да предизвика. Освен това този паметник представлява до голяма степен и субкултурата в София, много от младежите от нашето поколение израснаха там, защото прекарват там голяма част от времето си. А: Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. I: Исках да добавя, че този паметник има най-силен символичен заряд. Той е бил построен на най-централното място в града, на което може да се постави подобен монумент. Спряхме се именно на това място, защото допреди 20 и няколко години то е било строго охранявано. Всеки човек, който се е застоявал повече от няколко минути там, е бил възприеман като съмнителен. Ако някой беше направил нашата акция преди 25 години, сигурно щеше да бъде разстрелян. Самите герои, които избрахме, са просто героите на нашето поколение и те са заместителите на героите на предишното поколение. Имаше ли адреналин по време на акцията? Със сигурност сте осъзнавали, че реализацията носи риск за вас. А: Честно казано, имаше адреналин до момента, в който не направихме първия щрих по паметника, но по време на самата акция бях доста спокоен и просто съсредоточен  върху работата. Аз даже правех забележки за детайли и отбелязвах какво трябва да се дооправи. S: В момента, в който отидохме там и започнахме да го правим, целият адреналин изчезна. Но все пак рисувахме върху национален паметник, а и доколкото чух по новините, имало и някакви парични глоби и заплаха за затвор, така че със сигурност си беше свързано с някакъв риск и адреналин. * Със съкращения. Пълния текст можете да прочетете на edno.bg и в новия брой на списанието, който излиза на 17 септември

Източник dnevnik.bg

Споделете тази публикация...